Adanedhel

През 1916 година проф. Александър Тодоров - Балан прочел във вестниците, че е уволнен от СУ “Климент Охридски”. Изпълнен с възмущение, той изпратил писмо до министъра на просветата:

 Господин министре,

С душесмут окосъзрях вещилище във вестопродавците всекидневни, че е сторена изпъдица на самоличноста ми от Вашето просветилище народно поради негодие старешко. Това вля злиногорчило в душепокоя ми и ме подтикна към устопсувни матерни мръснословия. Защото, ако ме лицесъзрете, ще заключите, че съм душесвеж, сърцемлад и в прекрасно якотелесие. Никакво коленослабие, кръстонемощие, поличби не са ме спохождали. Храноглътните ми желания са като у новобрачни. Гълталището ми, коремието ми и продължаващите ги телесни добавки надолу са в изправност. Сърцетупът ми е нормален, кръвотласъкът е естествен, а любощенските ми подсети непрестанни.

При това младосърдие и якотелесие, бива ли да ме подвергавате на изпъдица?

С настоящето си буквописание заявление Ви моля да не ме изпращате в пенсионно пустовремие, а и в бъднодневие да ме оставите на трудотворни занимания.

Последна доплънка:

Виж, ако става реч за професор Влахов, той, макар че е в ергенски самолипс, изпадна в кръстонемощие и комай в пълен угас на любощенските подсети. Ето защо неговата изпъдица е по-належаща.

Подпис: Проф. Александър Балан

http://www.endorion.org/

http://www.endorion.org/wordpress/

Още нещо от поредицата стихове/песни, които предизвикват я усмивка, я те карат да се замислиш, я нещо друго..  Следният текст от песен на Франк Запа, озаглавен “Във Франция” и принадлежи към първата категория. (да не се обиждат франкофоните):

In France

Playin’ in a tent
Is payin’ the rent
If you poot you’re a civilian,
It’s a major event
In France
Way down in France
Way on down
Way on down
In France

The girls is all salty
The boys is all sweet
The food ain’t too shabby,
An’ they piss in the street
Down In France
Way down in France
Way on down
Way on down
In France

They got the diseases
Like you ain’t never seen
They got a mystery blow-job;
turn your peter green
In France
Way down in France
Way on down
Way on down
In France

They got some coffee,
Eatin’ right through the cup,
An’ when you go ka-ka
They make you stand up
Down In France
Way down in France
Way on down
Way on down
In France

If you’re not careful,
You’ll stick to your sheets
You’ll smell like a native
For a couple of weeks
Down In France
Way down in France
Way on down
Way on down
In France

We cannot wait
Till we go back
It gets so exciting
When the poodles ‘react’
In France
Way down in France
Way on down
Way on down
In France

Never try to get
yo’ peter sucked
In France

I am the very model of a modern Major-General,
I’ve information vegetable, animal, and mineral,
I know the kings of England, and I quote the fights historical,
From Marathon to Waterloo, in order categorical;
I ‘m very well acquainted too with matters mathematical,
I understand equations, both the simple and quadratical,
About binomial theorem I’m teeming with a lot o’ news ­
With many cheerful facts about the square of the hypotenuse.

I’m very good at integral and differential calculus,
I know the scientific names of beings animalculous;
In short, in matters vegetable, animal, and mineral,
I am the very model of a modern Major-General.
In short, in matters vegetable, animal, and mineral,
He is the very model of a modern Major-General

I know our mythic history, King Arthur’s and Sir Caradoc’s
I answer hard acrostics, I’ve a pretty taste for paradox,
I quote in elegaic all the crimes of Heliogabalus
In conics I can floor peculiarities parabolous.
I can tell undoubted Raphaels from Gerard Dows and Zoffanies,
I know the coaking chorus from the Frogs of Aristophanes,
Then I can hum a fugue of which I’ve heard the music’s din afore,
And whistle all the airs from that infernal nonsense Pinafore.

Then I can write a washing bill in Babylonic cuneiform,
And tell you every detail of Caractacus’s uniform;
In short, in matters vegetable, animal, and mineral,
I am the very model of a modern Major-General.
In short, in matters vegetable, animal, and mineral,
He is the very model of a modern Major-General

In fact, when I know what is meant by ‘mamelon’ and ‘ravelin,’
When I can tell at sight a Mauser rifle from a javelin,
When such affairs as sorties and surprises I’m more wary at,
And when I know precisely what is meant by ‘commissariat,’
When I have learnt what progress has been made in modern gunnery,
When I know more of tactics than a novice in a nunnery;
In short, when I’ve a smattering of elemental strategy,
You’ll say a better Major-General had never sat a gee. -

For my military knowledge, though I’m plucky and adventury,
Has only been brought down to the beginning of the century;
But still, in matters vegetable, animal, and mineral,
I am the very model of a modern Major-General.
But still, in matters vegetable, animal, and mineral,
He is the very model of a modern Major-General!

Бедни люде, що орете?
Лорда храните, не цвете.
Що тъчете с толкоз грижа?
Вълната от вас я стрижат!

И от люлката до гроба
що отглеждате таз злоба
- търтея неблагодарен,
за кръвта ви тъй разжарен?

Саденото ви - друг го жъне.
Парата ви - в чужд джоб потъне.
Тъчете ли - крадат, не просят!
И меча ваш пак друг го носи.

Хляб - ни залък за тирана!
Риза - не! Голтак да стане.
Кови, тъчи и сей - за теб си, не за вражи.
Със меч в ръка брани се и сам бъди си стража.

Пърси Б. Шели
Превод: Манол Глишев

Поема на Дж. Р. Р. Толкин, чийто втори вариант е озаглавен “The Mewlips”. Публикувана за първи път в The Oxford Magazine, Оксфорд, том 55 (18 февруари 1937 г.). Откакто прочетох поемата не мога да спра да се сещам за нея всеки път, когато си имам работа с бюрократи. Английският текст е по-убедителен от набързо направения български превод.

The shadows where the Mewlips dwell
Are dark and wet as ink,
And slow and softly rings their bell,
As in the slime you sink.

You sink into the slime, who dare
To knock upon their door,
While down the grinning gargoyles stare
And noisome waters pour.

Beside the rotting river-strand
The drooping willows weep,
And gloomily the gorcrows stand
Croaking in their sleep.

Over the Merlock Mountains a long and weary way,
In a mouldy valley where the trees are grey,
By a dark pool’s borders without wind or tide,
Moonless and sunless, the Mewlips hide.

The cellars where the Mewlips sit
Are deep and dank and cold
With single sickly candle lit;
And there they count their gold.

Their walls are wet, their ceilings drip;
Their feet upon the floor
Go softly with a squish-flap-flip,
As they sidle to the door.

They peep out slyly; through a crack
Their feeling fingers creep,
And when they’ve finished, in a sack
Your bones they take to keep.

Beyond the Merlock Mountains, a long and lonely road.
Through the spider-shadows and the marsh of Tode,
And through the wood of hanging trees and the
gallows-weed,
You go to find the Mewlips - and the Mewlips feed.

Явно лъжат и празнословят,
тез що казват, че в песните кантелето
било издялано от Вайнамойнен
и създадено от бог
от челюстта на едра щука,
от кривите кости на стар моряк -
не, то е от скърби направено
и от горест изсечено.

Тялото му - от черни дни,
дъното - от безброй злини,
струните му- от терзания,
ключовете - от други беди.

И тъй, моето кантеле
няма да свири, нито да радва.
Музиката му няма да играе,
нито пък ще весели;
То направено е от грижи
и от горест изсечено.

Превод на финската народна песен “Eriskummainen kantele”

Спри ме ако вече си чувала това преди

Спри ме, о, спри ме
Спри ме ако вече си чувала това преди
Спри ме, о, спри ме
Спри ме ако вече си чувала това преди

Всичко е постарому
Още те обичам, още те обичам
…само малко, само малко по-малко от преди, любима

Бях забавен, бях отклонен
Непредвидена спирка
Оставаха ми десет секунди живот
Ударих се в мантинелата
И болката бе тъй голяма, че
да накара плашлив, плешив будист
да планира масово убийство
Кой каза, че съм я излъгал?

О, кой каза, че съм излъгал защото аз не бих.. аз не бих!
Кой каза, че съм излъгал защото аз не бих…
Бях задържан, бях обуздан
С разкъсан далак
С натрошено коляно
(добре си научих урока)
Петък вечер в болницата
Кой каза, че съм я излъгал?

Кой каза, че съм я излъгал? Защото аз не бих, аз не бих
Кой каза, че съм излъгал? Защото аз не бих

Е, гаврътнах едно
Или по-скоро четири
И когато паднах на пода…
…пих още едно

Спри ме, о, спри ме
Спри ме ако вече си чувала това преди
Спри ме, о, спри ме
Спри ме ако вече си чувала това преди

Всичко е постарому
Още те обичам, още те обичам
…само малко, само малко по-малко от преди, любима

Ужасен съм.

Досега писах дълги словоизлияния, философствания и интимни неща и за пореден път… “Do you want to save this file?” - и аз цак “No!”

What the fuck is wrong with me? Дотолкова ли съм свикнал да държа нещата скътани дълбоко в себе си, че при мисълта някой друг да се докосне до тях аз изпадам в паника и хлопвам дверите с всичка сила? Всичко ли трябва да е добре премислено - проекция на това, което искам другите да виждат мен (или по-скоро това, което не искам да виждат)?

Дори това ми костваше воля да не го изтрия.

И за да не е напълно безмислен този пост, ето ви и нещо на Буковски:

никога
дори и в по-спокойни времена
не съм
мечтал да
карам велосипед из
този град
с барета на главата

а
Камю
винаги
ме е
вбесявал.