Кажете “не” на догмите и нетолерантността и подрепете по свой начин ЛГБТ обществото в България.
Archive for the 'Uncategorized' Category
През 1916 година проф. Александър Тодоров - Балан прочел във вестниците, че е уволнен от СУ “Климент Охридски”. Изпълнен с възмущение, той изпратил писмо до министъра на просветата:
Господин министре,
С душесмут окосъзрях вещилище във вестопродавците всекидневни, че е сторена изпъдица на самоличноста ми от Вашето просветилище народно поради негодие старешко. Това вля злиногорчило в душепокоя ми и ме подтикна към устопсувни матерни мръснословия. Защото, ако ме лицесъзрете, ще заключите, че съм душесвеж, сърцемлад и в прекрасно якотелесие. Никакво коленослабие, кръстонемощие, поличби не са ме спохождали. Храноглътните ми желания са като у новобрачни. Гълталището ми, коремието ми и продължаващите ги телесни добавки надолу са в изправност. Сърцетупът ми е нормален, кръвотласъкът е естествен, а любощенските ми подсети непрестанни.
При това младосърдие и якотелесие, бива ли да ме подвергавате на изпъдица?
С настоящето си буквописание заявление Ви моля да не ме изпращате в пенсионно пустовремие, а и в бъднодневие да ме оставите на трудотворни занимания.
Последна доплънка:
Виж, ако става реч за професор Влахов, той, макар че е в ергенски самолипс, изпадна в кръстонемощие и комай в пълен угас на любощенските подсети. Ето защо неговата изпъдица е по-належаща.
Подпис: Проф. Александър Балан
Още нещо от поредицата стихове/песни, които предизвикват я усмивка, я те карат да се замислиш, я нещо друго.. Следният текст от песен на Франк Запа, озаглавен “Във Франция” и принадлежи към първата категория. (да не се обиждат франкофоните):
In France
Playin’ in a tent
Is payin’ the rent
If you poot you’re a civilian,
It’s a major event
In France
Way down in France
Way on down
Way on down
In France
The girls is all salty
The boys is all sweet
The food ain’t too shabby,
An’ they piss in the street
Down In France
Way down in France
Way on down
Way on down
In France
They got the diseases
Like you ain’t never seen
They got a mystery blow-job;
turn your peter green
In France
Way down in France
Way on down
Way on down
In France
They got some coffee,
Eatin’ right through the cup,
An’ when you go ka-ka
They make you stand up
Down In France
Way down in France
Way on down
Way on down
In France
If you’re not careful,
You’ll stick to your sheets
You’ll smell like a native
For a couple of weeks
Down In France
Way down in France
Way on down
Way on down
In France
We cannot wait
Till we go back
It gets so exciting
When the poodles ‘react’
In France
Way down in France
Way on down
Way on down
In France
Never try to get
yo’ peter sucked
In France
Ужасен съм.
Досега писах дълги словоизлияния, философствания и интимни неща и за пореден път… “Do you want to save this file?” - и аз цак “No!”
What the fuck is wrong with me? Дотолкова ли съм свикнал да държа нещата скътани дълбоко в себе си, че при мисълта някой друг да се докосне до тях аз изпадам в паника и хлопвам дверите с всичка сила? Всичко ли трябва да е добре премислено - проекция на това, което искам другите да виждат мен (или по-скоро това, което не искам да виждат)?
Дори това ми костваше воля да не го изтрия.
И за да не е напълно безмислен този пост, ето ви и нещо на Буковски:
никога
дори и в по-спокойни времена
не съм
мечтал да
карам велосипед из
този град
с барета на главата
а
Камю
винаги
ме е
вбесявал.
Радо мари, веке си купииме парламент обширен и пространствен. На балконо имам Леандро и Фокус. На Сакъзчето и Дебелата Мара им обърках произходо. Куфнята ми е обезпèчена с финансови плочки. Да видиш какви сервизи имам, ум че ти зайде! Имам един сервиз в който си изхождаме всички нужди. И в най-големио студ си влазам в него, заметам полата и хич не ме е еня. Клеча си спокойно и даже понякога си пропейвам. Ами то не е като на село дето одехме зад плевника, че докато се оправим ни замръзват кълките!
Думам на Гатьо да си купим и путьойли за ола, че като седне чиляк заднико да му потъва на меко и да ти е арно, га че си седнал някому на пъпа. Той ми дума: „Маре, туй ша стани по-късно, щото сега имаме финансово разстройство и не сме баш заможни”.
Èла ми Радо на госке, арабия, ке те срещнем у нас по пинуар на гюлови цвекя, длъг до петите.Радо, га ме тражиш, Марийка нема да ми окаш. „Мери” ми е пиздонима на обръщение. Знаят ме веке из целио квартал и маалата, а из града така съм си създала публичност. Айде веке чао.
Твоя аверка Мери
Наскоро преглеждах блога на Stalik, където авторът представя добре подплатена информация за сексуалната ориентация и по-един интелигентен начин оборва псевдонаучните бръщолевици на разни хомофоби и наглед интелегентни задръстеняци, които явно още живеят в XIX век. Винаги съм се чудел какво поражда тази неистова омраза към „другите” били те с различен пол, цвят на кожата, религия, сексуална ориентация и пр. Какво дава право на разни индивиди да заклеймяват гейовете, например, че „уронват обществото и семейните ценности”, цитирайки варварски пасажи от библията – напр. Левит и др.?
Едни такива защитници на „християнския морал” се позовават и на трудовете на разни болни мозъци за да легитимират своята собствена несигурност и омраза – евангелисти, псевдо учени и психолози. Сред най-известните „експерти” е и Ричард Коен, според когото „хомосексуалността е емоционално състояние, което може да бъде излекувано” въпреки всички научни доказателства, оборващи тази теза. И за да видите колко жалки и безпомощни са тези хомофоби, следният сегмент на The Daily Show with Jon Stewart включва интервю с въпросния “sexual orientation coach”.
