Adanedhel

Ужасен съм.

Досега писах дълги словоизлияния, философствания и интимни неща и за пореден път… “Do you want to save this file?” - и аз цак “No!”

What the fuck is wrong with me? Дотолкова ли съм свикнал да държа нещата скътани дълбоко в себе си, че при мисълта някой друг да се докосне до тях аз изпадам в паника и хлопвам дверите с всичка сила? Всичко ли трябва да е добре премислено - проекция на това, което искам другите да виждат мен (или по-скоро това, което не искам да виждат)?

Дори това ми костваше воля да не го изтрия.

И за да не е напълно безмислен този пост, ето ви и нещо на Буковски:

никога
дори и в по-спокойни времена
не съм
мечтал да
карам велосипед из
този град
с барета на главата

а
Камю
винаги
ме е
вбесявал.

Радо мари, веке си купииме парламент обширен и пространствен. На балконо имам Леандро и Фокус. На Сакъзчето и Дебелата Мара им обърках произходо. Куфнята ми е обезпèчена с финансови плочки. Да видиш какви сервизи имам, ум че ти зайде! Имам един сервиз в който си изхождаме всички нужди. И в най-големио студ си влазам в него, заметам полата и хич не ме е еня. Клеча си спокойно и даже понякога си пропейвам. Ами то не е като на село дето одехме зад плевника, че докато се оправим ни замръзват кълките!

Думам на Гатьо да си купим и путьойли за ола, че като седне чиляк заднико да му потъва на меко и да ти е арно, га че си седнал някому на пъпа. Той ми дума: „Маре, туй ша стани по-късно, щото сега имаме финансово разстройство и не сме баш заможни”.

Èла ми Радо на госке, арабия, ке те срещнем у нас по пинуар на гюлови цвекя, длъг до петите.Радо, га ме тражиш, Марийка нема да ми окаш. „Мери” ми е пиздонима на обръщение. Знаят ме веке из целио квартал и маалата, а из града така съм си създала публичност. Айде веке чао. 

Твоя аверка Мери

Наскоро преглеждах блога на Stalik, където авторът представя добре подплатена информация за сексуалната ориентация и по-един интелигентен начин оборва псевдонаучните бръщолевици на разни хомофоби и наглед интелегентни задръстеняци, които явно още живеят в XIX век. Винаги съм се чудел какво поражда тази неистова омраза към „другите” били те с различен пол, цвят на кожата, религия, сексуална ориентация и пр. Какво дава право на разни индивиди да заклеймяват гейовете, например, че „уронват обществото и семейните ценности”, цитирайки варварски пасажи от библията – напр. Левит и др.?

Едни такива защитници на „християнския морал” се позовават и на трудовете на разни болни мозъци за да легитимират своята собствена несигурност и омраза – евангелисти, псевдо учени и психолози. Сред най-известните „експерти” е и Ричард Коен, според когото „хомосексуалността е емоционално състояние, което може да бъде излекувано” въпреки всички научни доказателства, оборващи тази теза. И за да видите колко жалки и безпомощни са тези хомофоби, следният сегмент на The Daily Show with Jon Stewart включва интервю с въпросния “sexual orientation coach”.

http://www.vbox7.com/play:3671a34d

Графити от невероятния Banksy

Пуша вече втора кутия
Пия вече десето кафе
Прочитам отново същата книга
Но съм само едно заблудено дете

Дете за което небето, морето
Са тъжни картини, макар и наивни

Слушам отново все същата песен
Меланхолия сладка за мойта душа
Идеали във рими, светът е прекрасен
Прекрасно е всичко освен реалността

Но какво да се прави: такъв е живота
И свеждаме всички своите горди глави
Ний обичаме, мразим, и се смеем и плачем
Но душата отвътре все тъй силно боли

Продължавам да пуша
Продължавам да пия
Продължавам да мразя
Продължавам да гния

Събудих се рано, а отвън пак валеше
Дъждовен и мрачен есенен ден
Мразех околните, мразех и себе си
Отново един отвратителен ден

Направих кафе и запалих цигара
Но денят все така беше студен
Телефонът звънеше някъде в стаята
Явно някой се бе сетил за мен

Приближих се и вдигнах бавно слушалката
Мразех всички и чувствах се тъй уморен
Мразех всичко - денят, телефоните, себе си
А някой там каза: “Честит Рожден Ден!”

(Превод на поемата Mythopoeia от Дж. Р. Р. Толкин)

Посветено на този, който каза, че митовете са лъжи без стойност, макар и ‘изречени през сребро’

Continue reading ‘Митопея’

Аз съм син и наследник
на престъпно вулгарен боязън
Аз съм син и наследник
на нищо особено

Continue reading ‘The Smiths - How Soon Is Now’

Вече наближавахме. Чувствах го. Усещах мириса му. През целия път докато пътувахме насам си представях как седя на скалите, слушайки разбиващите се вълни под мен. Как усещам вятъра, шепнещ в листата на дърветата зад мен. Когато най-сетне пристигнахме, нетърпението ми вече завладяваше и останалите.

Continue reading ‘Морски вълнения’